Преминете към основното съдържание

OMI-SPEC-210 — Модел за цитиране

Статус​

Чернова

Версия: 0.2.0

Старият идентификатор: OMI-SPEC-005

Цел​

Моделът за цитиране определя как един ръкопис в „OMI“ отразява конкретен акт на цитиране на научен или културен обект.

Цитирането не се съхранява като форматиран текст. То представлява семантичен обект, който свързва място в ръкописа със структуриран библиографски запис.

Това разделяне позволява последователно визуализиране, прецизни локатори, машинно обработване, валидиране, управление на версиите и оперативна съвместимост.

Място в референтната архитектура​

External bibliographic sources
            ↓
Bibliographic Record
            ↓
Manuscript Reference Library
            ↓
Citation Occurrence
            ↓
Rendered citation and bibliography

В „Bibliographic Record Model“ се описва цитираната работа. В „Reference Library and Registry Architecture“ се описват откриването, съгласуването, съхранението, повторното използване и експортирането. Настоящата спецификация описва отделните случаи на цитиране в рамките на ръкописа.

Основна разлика​

Библиографният запис и появата на цитата са различни обекти.

Bibliographic Record
  Example Book

Citation A
  page 12

Citation B
  pages 45–47

Работата се описва еднократно. При всяко появяване се добавя контекст, специфичен за конкретния ръкопис, като локатор, префикс, суфикс, намерение и отправна точка.

Принципи на проектирането​

Форматът на цитиране е:

  • първо семантиката;
  • независимо от представянето;
  • свързано с точно определено място в ръкописа;
  • за многократна употреба;
  • подходящ за машинно четене;
  • независим стил;
  • подлежи на версиониране;
  • разширяем.

Цитирано обект​

Едно появяване на цитат може да съдържа:

  • местен идентификатор;
  • библиографски идентификатор на целта;
  • препратка към ръкописа;
  • локатор или обхват на локатора;
  • префикс;
  • суфикс;
  • режим на цитиране;
  • цел или връзка на цитирането;
  • бележка;
  • метаданни за версията.

Пример:

{
  "id": "cit_01JXYZ",
  "target": "bib_01JABC",
  "anchor": "anchor_01JDEF",
  "locator": {
    "type": "page-range",
    "value": "45–47"
  },
  "prefix": "see also",
  "suffix": null
}

Закрепване​

Всяко появяване на цитат трябва да бъде свързано с линк от типа „OMI“.

Една връзка може да сочи към:

  • точка за вмъкване;
  • диапазон от текст;
  • един блок;
  • бележка;
  • клетка от таблицата;
  • подпис към фигурата;
  • друг идентифицируем научен обект.

Заверяването позволява цитатите да се запазят при редактиране, преглед, сравняване и преобразуване по-надеждно, отколкото при използване на сурови позиции на символите.

Библиографска цел​

Целта обикновено е запис в библиотеката с препратки към ръкописа.

Цитирането не трябва да повтаря пълните библиографски метаданни, освен ако това не е необходимо за обмен или съхранение. Връзката с авторитетния източник се изразява чрез идентификатора на записа.

Една цел може да представлява:

  • статия в списание;
  • книга;
  • глава;
  • доклад за конференция;
  • дипломна работа или дисертация;
  • набор от данни;
  • софтуер;
  • предпечат;
  • стандарт;
  • уеб ресурс;
  • архивен източник;
  • ръкопис;
  • устав;
  • изображение;
  • карта;
  • аудио или видео;
  • законодателство или съдебна практика;
  • още един тип ресурс, подлежащ на разширение.

Локатори​

Локаторът идентифицира цитираната част от целевия текст.

Поддържаните типове локатори могат да включват:

  • страница;
  • диапазон от страници;
  • глава;
  • раздел;
  • параграф;
  • фигура;
  • таблица;
  • приложение;
  • ред;
  • фолио;
  • времева марка;
  • стих;
  • член или клауза;
  • архивна единица.

Локаторите трябва да се съхраняват в структуриран вид, а не като цялостна форматирана фраза.

{
  "type": "folio",
  "from": "12r",
  "to": "13v"
}

Профилите на публикациите определят дали това ще бъде fols. 12r–13v, друга локализирана версия или структурираната версия XML.

Начини на цитиране​

Едно появяване на цитат може да изразява режим, като например:

  • в скоби;
  • разказ;
  • бележка за цитиране;
  • само библиография;
  • бележка към източника;
  • препратка;
  • скрита цитат, която може да бъде прочетена от машина.

Поддържаните режими зависят от научната област и профила на публикацията.

Префикси и суфикси​

Префиксите и суфиксите съдържат текст, специфичен за цитирането, който не е част от библиографския запис.

Примери:

  • see;
  • compare;
  • quoted in;
  • emphasis added;
  • translation by the author.

Приложенията трябва да разграничават тези стойности от локатора и от изобразената библиографска справка.

Целта на цитирането и научните взаимоотношения​

В цитата може, по желание, да се посочи причината, поради която се цитира дадената цел.

Примери за това са:

  • поддържа;
  • опровергава;
  • продължава;
  • обсъжда;
  • сравнява;
  • възпроизвежда;
  • превежда;
  • критики;
  • предоставя данни;
  • предоставя метод;
  • отзиви;
  • поправя.

Речниците с намерения трябва да останат разширяеми и не бива да се изисква използването им, когато авторът или съответната дисциплина не ги използват.

Групирани цитати​

Няколко появления на цитати могат да образуват една група цитати.

(Smith 2022; Jones 2024, 18–20; Example 2026)

Групата контролира реда, разделителите и общите афикси, докато всеки член запазва своя собствена цел и локатор.

Повтарящи се цитати​

Повторните цитирания трябва да сочат към същия библиографски запис, а не да го дублират.

Профилите на публикациите могат да показват повтарящи се цитирания, като използват:

  • пълно цитиране;
  • съкратено заглавие;
  • форма „автор-дата“;
  • ibid. или еквивалентни конвенции;
  • числова референция;
  • хипервръзка.

Това са решения, свързани с визуализацията, а не промени в обекта на цитирането.

Стили на цитиране​

Стиловете на цитиране са профили за представяне.

Примери за това са:

  • APA;
  • Чикаго;
  • MLA;
  • Харвард;
  • IEEE;
  • Ванкувър;
  • OSCOLA;
  • Турабиан;
  • стилове, специфични за дадено списание.

Промяната на стила не трябва да променя основния библиографски запис или появата на цитата.

Профили по дисциплини​

Профилите могат да въвеждат специализирани локатори, типове ресурси и правила за визуализация.

Историята може да включва архивни шифри, фолианти, харти и регистри.

Правото може да включва дела, закони, договори, членове, раздели и клаузи.

В областта на медицината това може да включва регистрации на клинични изпитвания, клинични насоки и версии на набори от данни.

Информатиката може да включва хранилища, версии на софтуер, пакети, комитове и документация от типа „API“.

Рендеринг​

Едно и също цитиране може да се визуализира по различен начин в зависимост от формата на изхода.

OMI citation object
├── HTML inline citation
├── PDF footnote
├── EPUB hyperlink
├── JATS <xref> and <ref>
├── CSL processor input
└── Crossref or DataCite metadata

Оформлението се определя от профила на публикацията, езика, стила на цитиране и формата на изхода.

Валидиране​

При валидирането може да се проверява:

  • записа в целевата база данни съществува;
  • anchor съществува;
  • типът на локатора е валиден за целта или профила;
  • обхватът на локатора е правилно оформен;
  • налични са задължителните полета за цитиране;
  • редът на групите в цитирането е валиден;
  • повторенията са умишлени;
  • целевият запис е неидентифициран, конфликтен, коригиран или оттеглен;
  • Стилът на цитиране може да визуализира наличните метаданни.

Степента на валидация може да бъде „информационна“, „предупредителна“ или „грешка“.

Оперативна съвместимост​

Появяванията на цитатите и техните обекти трябва да са свързани с или да произхождат от:

  • CSL JSON;
  • BibTeX и BibLaTeX;
  • RIS;
  • JATS XML;
  • Метаданни на Crossref;
  • Метаданни на DataCite;
  • Формати, съвместими със Zotero;
  • Формати на EndNote;
  • формати за обмен на данни между хранилища и библиотеки.

OMI трябва да запазва специфичната за цитата информация, която не може да бъде представена в целевия формат.

Управление на версиите​

Появяванията на цитатите допринасят за контрола на версиите на ръкописа.

Проследените промени могат да включват:

  • цитат, който е добавен или премахнат;
  • променена цел;
  • променен локатор;
  • променен префикс или суфикс;
  • променено намерение;
  • променена връзка;
  • промени в членството в групата за цитиране.

Промените в библиографските записи се проследяват независимо от промените в честотата на цитиране.

Разширения за плъгини​

Добавките и профилите могат да доведат до:

  • начини на цитиране;
  • типове локатори;
  • речници на намеренията;
  • правила за валидиране;
  • правила за визуализация;
  • връзки, специфични за дадена област.

Разширенията не трябва да изискват промени в ядрото на OMI.

Бъдещи задачи​

Бъдещите спецификации могат да определят:

  • обмен на графики с цитати;
  • свързани отворени речници за цитиране;
  • точни връзки между твърденията и изходните пасажи;
  • анализ на цитиранията в контекста;
  • проследимост на източника на цитирането;
  • съвместна проверка на цитиранията.

Хронология на промените​

  • 0.2.0 — Прехвърлено от временния адрес OMI-SPEC-005 към основния адрес OMI-SPEC-210.

Обобщение​

Моделът на цитирането представя всяко цитиране като структуриран, привързан към източника и независим от начина на представяне обект.

Чрез отделянето на цитиранията от библиографските записи и визуализацията им, OMI позволява на авторите да добавят дадена работа само веднъж, да я цитират многократно с точни указатели и да публикуват един и същ ръкопис в различни научни стилове и формати.