Преминете към основното съдържание

OMI-SPEC-110 — Модел „Анкор“

Статус​

Чернова

Версия: 0.1.0

Старият идентификатор: OMI-SPEC-003

Цел

Моделът „Anchor“ определя как семантичните обекти се свързват с научното съдържание.

За разлика от традиционните модели на документи, които се позовават на номера на страници или позиции на символи, „OMI“ въвежда постоянни семантични котви.

Анкорите осигуряват стабилни референции, които се запазват при редактиране, публикуване и преобразуване на формата.

Те образуват свързващия слой на костната тъкан (Open Manuscript Initiative).

Принципи на проектирането

Моделът „Anchor“ се основава на следните принципи:

  • Семантична устойчивост
  • Независимост от оформлението
  • Стабилна идентичност
  • Поддръжка на множество цели
  • Разпознаване на версиите
  • Възможност за машинно четене
  • Дългосрочно съхранение

Какво е „анкер“?

„Анкор“ е постоянна семантична препратка, която идентифицира една или повече цели в рамките на даден текст.

Самият анкер не съдържа съдържание.

Вместо това тя свързва семантичните обекти със значими части от ръкописа.

Защо именно „Anchors“?

Традиционното публикуване се основава на номера на страници и позиции на символи.

Тези препратки се нарушават при всяка промяна в текста.

OMI Анкорите остават свързани със семантичното съдържание, а не с неговото визуално разположение.

Това позволява надеждно сътрудничество през целия цикъл на разработване на ръкописа.

Цели за закрепване

Терминът „Anchor“ може да означава:

  • диапазон от символи
  • една дума
  • няколко думи
  • едно изречение
  • един параграф
  • няколко абзаца
  • раздел
  • цифра
  • таблица
  • формула
  • цитат
  • библиографска справка
  • метаданни
  • целият ръкопис

Няколко цели

Един „Anchor“ може да се отнася към няколко места.

Пример:

Anchor A

├── Paragraph 2
├── Figure 4
└── Table 1

Това позволява един-единствен семантичен обект да опише връзки, обхващащи различни части от ръкописа.

Семантични връзки

Анкорите свързват научните обекти.

Примери за това са:

Анотация ↓

Анкера

↓

Обхват на текста

или

Източник

↓

Анкера

↓

Запис в библиографията

или

Превод

↓

Анкера

↓

Оригинален параграф

Обекти, използващи котви

Почти всеки семантичен обект в OMI може да се позовава на един или повече „Anchors“.

Примери за това са:

  • бележки
  • цитати
  • цифри
  • таблици
  • термини от речника
  • преводи
  • коментари на рецензентите
  • бележки на редакцията
  • Предложения на изкуствения интелект
  • задачи
  • препратки
  • хипервръзки

Метаданни за „Anchor“

Всяка „Anchor“ съдържа:

  • Идентификатор
  • Тип
  • Цел
  • Създател
  • Време на създаване
  • Хронология на промените
  • Статус

Стабилни идентификатори

Всеки „Anchor“ получава уникален идентификатор в световен мащаб.

Пример:

anchor:3d91f88f-5d61-4d7e-a857-bf5b44d9f8a1

Постоянните идентификатори гарантират надеждни препратки между различните версии.

Поведение при редактиране

Анкорите трябва да остават запазени при обичайните операции по редактиране.

Примери за това са:

  • вмъкване на текст
  • изтриване на текст
  • преместване на абзаци
  • разделяне на секции
  • обединяване на раздели

Системата непрекъснато поддържа целостта на Anchor.

Резолюция „Анкор“

Ако първоначалната цел се промени съществено, системата се опитва да извърши семантично препривързване.

Възможните стратегии включват:

  • точно съвпадение
  • структурно съвпадение
  • контекстуално съответствие
  • семантично сходство

Реализациите могат да съчетават няколко стратегии.

Видимост

Самите котви са невидими.

Потребителите взаимодействат със семантичните обекти, свързани с тях.

Например:

Бележка под линия

↓

Анкера

↓

Избран текст

Рендеринг

Различните формати на публикуване изобразяват обектите, базирани на Anchor, по различен начин.

Пример:

PDF

↓

Бележка под линия

HTML

↓

Пояснение

EPUB

↓

Заключителна бележка

JATS XML

↓

Семантичен елемент

Самият „Anchor“ никога не се изобразява.

Показва се само прикаченият семантичен обект.

Управление на версиите

Анкорите участват в контрола на версиите на документите.

Когато това е възможно, един и същ идентификатор на „Anchor“ трябва да остава валиден при всички редакции на ръкописа.

Това позволява надеждно сравнение между версиите.

Оперативна съвместимост

Бъдещите картирания може да включват:

  • Модел на данните за уеб-анотации
  • Селектори на W3C
  • JATS XML
  • HTML Идентификатори на фрагменти
  • DOCX Коментари
  • PDF Бележки

Разширения за плъгини

Добавките могат да дефинират допълнителни типове „Anchor“.

Примери:

Профил „История“

  • Архивен документ
  • Фрагмент от хартата

Профил по математика

  • Етап на проверка
  • Компонент на уравнението

Профил по биология

  • Генетична последователност
  • Таксономичен възел

Бъдещи дейности

Бъдещите спецификации ще определят:

  • Алгоритми за определяне на котви
  • Връзки между документи
  • Постоянни глобални опорни точки
  • Интеграция на свързани данни
  • Съвместно разрешаване на конфликти

Хронология на промените

  • 0.1.0 — Прехвърлено от временния адрес OMI-SPEC-003 към основния адрес OMI-SPEC-110.

Обобщение

Моделът „Anchor“ е семантичната основа на OMI.

Вместо да разчитат на номера на страници или визуални позиции, „Anchors“ свързват научните обекти директно със смисъла.

Това позволява анотациите, цитиранията, рецензирането, подпомагането чрез изкуствен интелект, преводите и бъдещите научни услуги да останат стабилни през целия процес на редактиране, публикуване и съхранение.

Анкорите превръщат ръкописа от форматиран документ в взаимосвързан обект на знанието.