Преминете към основното съдържание

OMI Карта на архитектурата

Статус: Чернова

Версия: 0.2

Последно актуализирано: 05.09.2026 г. Стабилност: Експериментална

Резюме​

Платформата „Open Manuscript Initiative“ предоставя отворена семантична архитектура за целия цикъл на научните ръкописи.

OMI разделя научното съдържание от софтуера, представянето, работния процес и институционалната инфраструктура. Неговите спецификации определят модели за оперативна съвместимост на ръкописи, научни обекти, препратки, анотации, метаданни, рецензиране, публикуване и научна работа с помощта на машини.

В този документ се представя архитектурата на високо ниво на стандарта „OMI“ и се описва как основните му спецификации и нива на реализация са взаимосвързани.

1. Общ преглед на архитектурата​

Архитектурата на „OMI“ е разделена на пет основни слоя:

┌─────────────────────────────────────────────────────────┐
│                 Application Layer                       │
│                                                         │
│       OMI Studio · Publisher Systems · OJS · Tools       │
├─────────────────────────────────────────────────────────┤
│                  Workflow Layer                         │
│                                                         │
│   Review · Collaboration · Versioning · Publishing      │
├─────────────────────────────────────────────────────────┤
│              Semantic Relationship Layer                │
│                                                         │
│       Anchors · Annotations · Citations · Provenance     │
├─────────────────────────────────────────────────────────┤
│                Scholarly Object Layer                   │
│                                                         │
│  Manuscript · Section · Paragraph · Figure · Table      │
│  Equation · Reference · Dataset · Supplementary Object  │
├─────────────────────────────────────────────────────────┤
│                  Foundation Layer                       │
│                                                         │
│        Core Principles · Identity · Portability         │
│        Extensibility · Preservation · Interoperability  │
└─────────────────────────────────────────────────────────┘

Всеки слой зависи от слоевете под него.

Начините на прилагане могат да варират, но семантичните модели остават стабилни.

2. Основен архитектурен принцип​

OMI разглежда ръкописа не просто като форматиран документ, а като структуриран граф от научни обекти и семантични връзки.

Scholarly Object
      │
      ├── has identity
      ├── has type
      ├── may contain other objects
      ├── may be targeted by anchors
      └── may participate in semantic relationships

Следователно ръкописът се представя по следния начин:

Objects + Relationships + Metadata + Provenance

Представянето се генерира въз основа на това канонично представяне.

3. Каноничният ръкопис​

Каноничният ръкопис съдържа авторитетното научно съдържание и структура.

Canonical Manuscript
│
├── Metadata
├── Contributors
├── Sections
│   ├── Headings
│   ├── Paragraphs
│   ├── Figures
│   ├── Tables
│   ├── Equations
│   └── Other scholarly objects
├── References
├── Notes
├── Annotations
├── Provenance
└── Workflow references

Каноничният ръкопис е независим от:

  • размер на страницата;
  • типография;
  • шаблони за издатели;
  • софтуер за текстообработка;
  • формат на изхода;
  • рендеринг двигател;
  • платформа за редакционно управление.

PDF, HTML, DOCX, EPUB, JATS, XML и други формати на публикации са производни представяния.

4. Карта на зависимостите в спецификацията​

Основните спецификации на OMI образуват следната структура на зависимостите:

OMI-SPEC-000
Core Principles
      │
      ▼
OMI-SPEC-120
Scholarly Object Model
      │
      ├──────────────────────────────┐
      ▼                              ▼
OMI-SPEC-100                   OMI-SPEC-140
Document Model                 Metadata Model
      │
      ▼
OMI-SPEC-110
Anchor Model
      │
      ▼
OMI-SPEC-130
Annotation Model
      │
      ├───────────────┬────────────────┬────────────────┐
      ▼               ▼                ▼                ▼
Review Model     Citation Model   AI Assistance    Publishing Model

Основните принципи определят архитектурните ограничения.

Моделът на научните обекти определя какво може да съществува в екосистемата „OMI“.

Моделът на документа групира научните обекти в ръкописи.

Моделът „Anchor“ определя стабилни цели.

Моделът на анотациите определя семантичните връзки, свързани с тези цели.

Спецификациите за работния процес и оперативната съвместимост се основават на тези принципи.

5. Основа

5.1 Основни принципи​

OMI-SPEC-000 — Основни принципи определя архитектурната структура на OMI.

Основните му правила включват:

  • съдържанието е канонично;
  • семантиката има предимство пред форматирането;
  • научните обекти притежават стабилна идентичност;
  • връзките са данни от първи клас;
  • представянето зависи от рендерера;
  • идентичността и съдържанието са две различни неща;
  • реализациите остават независими от конкретен доставчик;
  • съхранението е основна цел при проектирането.

Всяка спецификация на „OMI“ ТРЯБВА да съответства на тези принципи.

5.2 Модел на научния обект​

OMI-SPEC-120 — Модел на научния обект определя общата абстракция, която е обща за всички значими обекти.

Примери за това са:

  • ръкописи;
  • раздели;
  • параграфи;
  • заглавия;
  • цифри;
  • таблици;
  • уравнения;
  • цитати;
  • библиографски записи;
  • бележки;
  • отзиви;
  • набори от данни;
  • допълнителни материали;
  • автори и сътрудници.

Една научна работа трябва да съдържа като минимум:

{
  "id": "object-123",
  "type": "paragraph"
}

Допълнителните свойства зависят от типа на обекта.

6. Слой на основния модел

6.1 Модел на документа​

OMI-SPEC-100 — Модел на документа определя структурната организация на ръкописа.

В него се описва:

  • свойства на ниво ръкопис;
  • раздели и йерархична структура;
  • блокове със съдържание;
  • вградено съдържание;
  • позовавания към външни научни обекти;
  • връзките между компонентите на документа.

Моделът на документа не определя визуалния вид.

6.2 Модел „Анкор“​

OMI-SPEC-110 — Модел „Anchor“ определя стабилни препратки към научни обекти или към избрани области в тях.

Една връзка може да сочи към:

  • целият ръкопис;
  • раздел;
  • един параграф;
  • обхват от текст в текста;
  • цифра;
  • област на фигурата;
  • таблица;
  • клетка в таблицата;
  • уравнение;
  • цитат;
  • библиографска записка;
  • метаданни;
  • външен ресурс.
Anchor
  │
  ▼
Stable target within a scholarly object

Анкерните точки позволяват анотациите и връзките да се запазят при редактиране, преструктуриране и повторно изобразяване.

6.3 Модел на анотацията​

OMI-SPEC-130 — Модел за анотации определя анотациите като научни обекти от първи ред.

Annotation
    │
    ├── type
    ├── body
    ├── creator or actor reference
    ├── visibility
    ├── provenance
    └── target
            │
            ▼
          Anchor

Анотациите могат да представляват:

  • бележки;
  • коментари;
  • забележки от рецензентите;
  • редакционни указания;
  • връзки между цитиранията;
  • Предложения от изкуствения интелект;
  • инструкции за публикуване;
  • семантични класификации.

Анотацията се съхранява независимо от текста, към който се отнася.

6.4 Модел на метаданните​

OMI-SPEC-140 — Модел на метаданни определя описателните, административните, техническите и метаданните за съхранение.

Метаданните могат да описват:

  • заглавие;
  • език;
  • авторство;
  • членства;
  • идентификатори;
  • предмети;
  • ключови думи;
  • финансиране;
  • права;
  • статус на публикацията;
  • произход;
  • информация, свързана с конкретната дисциплина.

Моделът на метаданните е проектиран да осигурява оперативна съвместимост с утвърдените стандарти и системи за идентификатори.

7. Ниво „Работен поток“

7.1 Модел за преглед​

OMI-SPEC-200 — Review Model определя структурирани работни процеси за рецензиране от колеги.

Той се основава на модела за анотации.

Review Annotation
      │
      ├── reviewer pseudonym
      ├── review round
      ├── recommendation
      ├── visibility policy
      ├── confidential or author-facing body
      └── target anchor

Моделът за преглед поддържа:

  • открит преглед;
  • единствена анонимна рецензия;
  • двойно анонимно рецензиране;
  • тройно анонимно рецензиране;
  • поверителни коментари на редактора;
  • коментари, насочени към автора;
  • няколко кръга на преглед;
  • структурирани препоръки;
  • да прегледате одитните следи.

Идентичността на рецензента е отделена от преносимото съдържание на рецензията.

7.2 Модел за сътрудничество​

OMI-SPEC-210 — Модел за сътрудничество определя взаимодействието между множество потребители при работа с ръкописи.

Може да поддържа:

  • автори;
  • съавтори;
  • редактори;
  • преводачи;
  • рецензенти;
  • редактори;
  • коректори;
  • технически сътрудници;
  • AI асистенти.

Правата за съвместна работа се определят въз основа на ролите и зависят от конкретния обект.

7.3 Модел на версиониране​

OMI-SPEC-220 — Модел за версии описва еволюцията на ръкописа.

Version 1
    │
    ▼
Change Set
    │
    ▼
Version 2

Моделът трябва да поддържа:

  • непроменливи идентификатори на версии;
  • промени на ниво обект;
  • история на промените;
  • разклоняване;
  • сливане;
  • произход;
  • сравнение между версиите;
  • моментални снимки от кръга на прегледа.

7.4 Модел на публикуване​

OMI-SPEC-230 — Модел на публикуване описва преобразуването на каноничния ръкопис в публикации.

Canonical OMI Manuscript
          │
          ▼
 Publisher Profile
          │
          ▼
 Rendering Pipeline
          │
          ├── HTML
          ├── PDF
          ├── DOCX
          ├── EPUB
          ├── JATS XML
          ├── LaTeX
          └── Future formats

Профилите на издателите могат да определят:

  • типография;
  • стил на цитиране;
  • разположение на нотите;
  • йерархия на заглавията;
  • геометрия на страницата;
  • обработка на фигури;
  • изисквания към метаданните;
  • трансформации, специфични за изхода.

Каноничният ръкопис остава непроменен.

8. Слой за оперативна съвместимост

8.1 Архитектура на плъгините​

OMI-SPEC-300 — Архитектура на плъгините определя механизмите за разширяемост.

Добавките могат да предлагат:

  • нови типове научни обекти;
  • метаданни, специфични за дадена дисциплина;
  • рендери;
  • износители и вносители;
  • валидатори;
  • редакционни работни процеси;
  • интеграции с хранилища;
  • Услуги, свързани с изкуствения интелект.

Добавките НЕ ТРЯБВА да нарушават преносимостта на каноничния ръкопис.

8.2 Платформа „API“​

OMI-SPEC-310 — Платформа „API“ определя програмното взаимодействие с ръкописи и научни обекти от OMI.

API може да излага на риск:

  • извличане на ръкописи;
  • създаване и промяна на обекти;
  • операции по анотиране;
  • разрешение на котвата;
  • валидиране;
  • рендериране;
  • интеграция на работните процеси;
  • внос и износ;
  • интерфейси на плъгини.

8.3 Формат на файла​

OMI-SPEC-320 — File Format дефинира преносимото логическо представяне „JSON“ на ръкопис, създаден с OMI.

Един и същ логически документ може да се предава като самостоятелен файл от типа „.omi.json“ или като част от ръкопис, възстановена от контейнер от типа „OMI“. Форматът на файла определя идентификацията, договарянето на версиите, анализа, сериализацията, валидирането, препратките, разширенията, опционалния обмен на историята и миграцията, без да предписва архивни пътеки или компресия.

Форматът трябва да дава приоритет на:

  • прозрачност;
  • валидиране;
  • възстановимост;
  • дългосрочно съхранение;
  • независимост при внедряването.

8.4 Архитектура на контейнерите​

OMI-SPEC-330 — Container Architecture определя как свързаните файлове се обединяват в един пакет „.omi“, който може да бъде проверен.

Един контейнер може да съдържа:

manuscript.omi
│
├── META-INF/
├── manuscript/
├── media/
├── profiles/
├── plugins/
└── publication/

Контейнерът определя откриването на части, безопасността на пътя, обработката на носители, целостта, подписите и опаковката за съхранение, като оставя семантиката на ръкописите на стандарта OMI-SPEC-320 и основните модели.

9. Слой за изкуствен интелект

9.1 Изкуствен интелект като помощно средство​

OMI-SPEC-400 — AI Assistance описва как генерираните от машината предложения взаимодействат с научните ръкописи.

Резултатите от изкуствения интелект се представят под формата на съдържание с анотации или информация за произхода.

AI Service
    │
    ▼
AI Annotation
    │
    ├── model or service identifier
    ├── creation time
    ├── operation type
    ├── confidence or rationale
    ├── target anchor
    └── human review status

Предложенията на изкуствения интелект не заменят автоматично каноничното съдържание.

9.2 Преглед на изкуствения интелект​

** „OMI-SPEC-410 — AI Review“** дава определение за оценката на качеството с помощта на изкуствен интелект.

Възможните операции включват:

  • структурна валидация;
  • проверка на източниците;
  • последователност в терминологията;
  • езиков анализ;
  • проверка на достъпността;
  • проверка на метаданните;
  • статистически предупреждения;
  • съответствие с профила на публикацията.

Прегледът, извършван от изкуствен интелект, продължава да се различава от рецензирането от човешки колеги.

9.3 Произход​

OMI-SPEC-420 — Провенанс описва как са били създадени или променени научните обекти.

Произходът може да посочи:

  • човешки сътрудници;
  • софтуерни инструменти;
  • операции по внос;
  • Системи за изкуствен интелект;
  • процеси на трансформация;
  • системи за публикуване;
  • услуги по валидиране.

Провенансът подпомага прозрачността, без да се налага цялата информация за самоличността да бъде разкривана публично.

10. Приложно ниво

10.1 OMI Studio​

OMI Studio е еталонна среда за създаване на съдържание, разработена въз основа на спецификациите на „OMI“.

OMI Studio
│
├── Manuscript editor
├── Scholarly object inspector
├── Annotation panel
├── Notes editor
├── Review interface
├── Metadata editor
├── Publisher preview
├── Validation
├── Import
└── Export

OMI Studio е реализация на спецификациите, а не самата спецификация.

Други приложения може да реализират функцията „OMI“ по различен начин.

10.2 Системи на издателите​

Платформите за издатели и за управление на списания могат да използват „OMI“ за:

  • приемане на заявления;
  • техническа валидация;
  • рецензиране от колеги;
  • редактиране;
  • производство;
  • публикация;
  • депозит в хранилище;
  • дългосрочно съхранение.

Издателят може да внедри „OMI“ директно или да го интегрира чрез „API“ или плъгин.

10.3 Външни системи​

OMI е проектирана да взаимодейства с външна научна инфраструктура.

Примери за това са:

OMI
 │
 ├── OJS and journal management platforms
 ├── Institutional repositories
 ├── DOI registration services
 ├── ORCID
 ├── ROR
 ├── Crossref
 ├── DataCite
 ├── CSL
 ├── JATS
 ├── IIIF
 ├── Preservation systems
 └── Research data repositories

OMI не цели да замести тези инфраструктури.

Той осигурява преносим семантичен слой на ръкописа между тях.

11. Архитектура за идентичност и защита на личните данни

Идентичността се обработва отделно от каноничното научно съдържание.

Portable OMI Content
│
├── actor role
├── pseudonym
├── contribution type
└── public provenance
        │
        │ protected mapping
        ▼
Institutional Identity System
├── account
├── verified identity
├── permissions
└── confidential audit data

Това разделяне поддържа:

  • анонимна рецензия от колеги;
  • съвместна работа при запазване на поверителността;
  • контролирано разкриване на самоличността;
  • институционална отчетност;
  • преносими записи за преглед.

В преносимите пакети за анонимна рецензия НЕ СЛЕДВА да се включват частни идентификационни връзки.

12. Архитектура на рендеринга

Рендерирането преобразува семантичното съдържание в визуално представяне.

Canonical Manuscript
        │
        ▼
Semantic Validation
        │
        ▼
Target Profile
        │
        ▼
Renderer
        │
        ├── HTML
        ├── PDF
        ├── DOCX
        ├── EPUB
        ├── JATS XML
        ├── LaTeX
        └── Accessible formats

Рендерерът определя:

  • типография;
  • пагинация;
  • разположение на нотите;
  • форматиране на цитати;
  • разположение на фигурите;
  • визуализация на таблицата;
  • външен вид на заглавието;
  • представяне на достъпността.

При превода НЕ СЕ РАЗРЕШАВА промяна на семантичното значение на ръкописа.

13. Пример: цикъл на съпътстващите бележки при рецензиране от колеги

Следващият пример илюстрира как взаимодействат няколко слоя от типа „OMI“.

1. A paragraph exists as a scholarly object.
                    │
                    ▼
2. An anchor identifies a sentence in the paragraph.
                    │
                    ▼
3. A reviewer creates a review annotation.
                    │
                    ▼
4. The Review Model applies anonymity and visibility rules.
                    │
                    ▼
5. The author receives an anonymized review projection.
                    │
                    ▼
6. The author revises the canonical manuscript.
                    │
                    ▼
7. The Versioning Model records the change.
                    │
                    ▼
8. The annotation is resolved or retained as provenance.

Коментарът към рецензията не е вграден трайно в параграфа.

Той остава независим, проследим научен обект.

14. Пример: жизнен цикъл на публикацията

Authoring
    │
    ▼
Canonical OMI Manuscript
    │
    ▼
Validation
    │
    ▼
Peer Review
    │
    ▼
Revision and Versioning
    │
    ▼
Editorial Acceptance
    │
    ▼
Publisher Profile
    │
    ▼
Rendering
    │
    ├── Journal HTML
    ├── Archival PDF
    ├── JATS XML
    ├── EPUB
    └── Repository package

Един и същ каноничен ръкопис може да даде всеки възможен резултат.

Никой формат на изхода не се превръща в авторитетен източник.

15. Архитектурни инварианти

Всички съответстващи реализации на OMI ТРЯБВА да запазват следните инварианти.

15.1 Инвариант на каноничното съдържание​

Промените, свързани с представянето, НЕ ТРЯБВА да променят каноничното научно значение.

15.2 Инвариант на стабилната идентичност​

Един научен обект ТРЯБВА да запазва своята идентичност при обичайните редакционни операции.

15.3 Инвариант на отношението​

Семантичните връзки ТРЯБВА да останат изрично посочени и достъпни за машинно четене.

15.4 Инвариант на преносимостта​

Ръкописът ТРЯБВА да може да бъде разчитан извън софтуера, с който е създаден.

15.5 Инвариант на поверителността​

Конфиденциалната информация за самоличността ТРЯБВА да остане отделена от преносимото научно съдържание.

15.6 Независимост от произхода​

Значимите промени, извършени както автоматично, така и от хора, ТРЯБВА да могат да бъдат проследени.

15.7 Инвариант на разширяемостта​

Допълненията ТРЯБВА да запазват валидността и четливостта на основния ръкопис.

16. Архитектурни граници

OMI определя:

  • семантични структури на ръкописите;
  • идентичности на научни обекти;
  • котви;
  • бележки;
  • представяния на работните процеси;
  • метаданни, съвместими помежду си;
  • преносими пакетни конструкции;
  • входни данни за рендериране;
  • механизми за удължаване.

OMI не предписва:

  • един редактор;
  • една единствена платформа за публикуване;
  • една-единствена база данни;
  • един-единствен език за програмиране;
  • единен метод за рецензиране от колеги;
  • един-единствен стил на цитиране;
  • единен визуален дизайн;
  • единен институционален работен процес.

Реализациите запазват свободата да избират своите вътрешни технологии.

17. Обобщаваща карта

                         OMI-SPEC-000
                        Core Principles
                               │
                               ▼
                    Scholarly Object Model
                               │
                  ┌────────────┴────────────┐
                  ▼                         ▼
          Document Model              Metadata Model
                  │
                  ▼
             Anchor Model
                  │
                  ▼
           Annotation Model
                  │
      ┌───────────┼───────────┬───────────────┐
      ▼           ▼           ▼               ▼
 Review Model  Citation    AI Assistance   Publishing
      │           │           │               │
      └───────────┴───────────┴───────────────┘
                              │
                              ▼
                    Portable OMI Manuscript
                              │
                              ▼
                       OMI Implementations
                              │
          ┌───────────────────┼───────────────────┐
          ▼                   ▼                   ▼
       Studio          Publisher Systems     Repositories
                              │
                              ▼
                     Publication Renderers
                              │
            ┌─────────────────┼─────────────────┐
            ▼                 ▼                 ▼
           HTML              PDF              JATS

18. Заключение

Open Manuscript Initiative предлага многослойна семантична архитектура, а не монолитен файлов формат.

Основната му абстракция е графиката на научния обект:

Stable scholarly objects
        +
Explicit semantic relationships
        +
Portable metadata
        +
Traceable provenance

Приложенията, работните процеси и форматите за публикуване се основават на тази графика.

Чрез отделянето на научното съдържание от формата на представяне и инфраструктурата, „OMI“ позволява на ръкописите да се прехвърлят между автори, дисциплини, издатели, хранилища и бъдещи технологии, без да губят своята интелектуална структура.

Пишете естествено. Оформете текста веднъж. Публикувайте го навсякъде.